Крапец-Последното спокойно кътче на Българското Черноморие

[Iassen]

Почивка на море в село Крапец

Та пътувахме от Варна на север. Дълго се чудех дали да казвам къде сме били всъщност, защото хората може да харесат мястото и да вземат да се “изсипят” там догодина. Което ще е много жалко, защото по северното черноморие има места, които не заслужават изобщо грозната съдба, сполетяла южните курорти през последните години. И засега някак я избягват.
Когато на площада на Крапец шофьорът слезе да отвори задната врата, за да си вземем багажите, издърпах набързо куфара ни и се отдалечих. Две французойки се засуетиха малко и после с раници на гръб тръгнаха в посоката, която после разбрахме, че е към плажа. Не казах “благодаря, довиждане” на шофьора, защото му бях сърдит и леко ядосан. Не ми хареса как се държеше с нас, как караше, не ми хареса това, че се кара, когато хората отварят прозорците, а климатикът му работи само за предните седалки. Тоест - за неговата. И това, че в Шабла слезе и отиде да си купува някакви продукти от магазина, докато ние го чакахме в задушната маршрутка без климатик при изключен двигател също не ми хареса. И затова остана без “благодаря”, ще види той.
И така почивката ни на море, първата ни за тази година, започна. Изчакахме в една от двете кръчми в центъра дъщерята на хазяина да дойде с кола от Шабла. Да, кръчмите (“заведенията”, ако предпочитате) в Крапец са точно две и са на въпросния площад. Поне заведенията, които си заслужават за редовно посещаване. Иначе има хотел с ресторант и кафене в него, има няколко хотелчета-вили, в които има механи и ресторантчета. Но тези от другите места, които посетихме, бяха все с нещо неудобни - или обслужването ще е бавно, или на теб ще ти подадат менюто, а на групата руснаци на съседната маса ще им изнесат лекция върху него с препоръки за най-добрите манджи, като добавят цял куп усмивки и подхилвания на развален руско-български. Или пък ще е неоправдано скъпо.
Но двете барчета в центъра са друго нещо. И в двете освен заведение с маси за ядене и пиене има и магазини - оттам можете да си набавите всякакви хранителни глезотии - от пъпеши и сладоледи до вносно сирене и чипсове с томболи. Едното място се казва “Журнал”, а другото - “Бриз”. “Журнал” (явно на семейство Журналови, които също така дават и квартири под наем) е малко по-близо до площадчето, точно срещу кметството и е малко по-лъскавичко и по-ново. Отвън и вътре с лакирани дървени пейки и маси, там обслужването е бързо - бързо вземат поръчката ти (освен ако вътре не е пълно с чехи и руснаци, както беше веднъж и чакахме много дълго, за което жената след това учтиво ни се извини) и бързо и вкусно я сготвят. В “Бриз” пък е малко по-евтинко, но за сметка на това е леко по-мизерно и обслужването е чувствително по-бавно. Веднъж толкова дълго чакахме пикантните запечени крилца за Краси, че си допихме и доядохме почти всичко друго и когато дойдоха, бяха вкусни, но не бяха чак “запечени”. Да се чуди човек защо толкова ги бавиха. Привечер в “Бриз” се събират повечко местни, отколкото в “Журнал” и макар и в двете заведения да има климатици и да се поддържа приятна температура и чист въздух, в “Бриз” става по-задимено от усиленото пафкане на рибарите и младежите от къмпинга. А и често след мръкване можете да станете свидетели на редовна местна лека пиянска свада. Определено си заслужава да останете по-докъсно някоя вечер, като не правите впечатление и не се заговаряте, само за да видите малка селска кръчма в действие.
Като казвам, че в едното от тия барчета е малко по-скъпо, нека ви ориентирам за цените - в по-евтиното бирата е между 0.30 и 0.90 лева. 30 стотинки е 300мл наливна “Шуменско”, а 90 стотинки са най-скъпите бири - разни “Стела Артоа”, “Туборг” и подобни. Масово рибарите пият “Шуменско Светло” - от бутилките 500мл, с капачка без пръстен. За 50 стотинки. Два лева струва една порция скумрия на скара и е ужасно вкусна - препоръчвам там да опитате рибните ястия! Без пържената цаца, разбира се - на много малко места по морето могат да приготвят хубава цаца. Наистина не разбирам защо, може да е от някакво пренебрежение, но там цаца няма и ако има, не си заслужава. Но пък в Крапец порциите са стабилни - пържените картофи са по 350гр., порцията цаца също е 350гр. За сравнение - в София редовно цацата е 100 - 150гр., а картофките над 200гр. рядко се намират. Но там практически всичко от менюто на тия две заведения си заслужава да се опита. Без цацата, както казах. Но пък на кого ще му се яде някаква цаца, при условие, че има евтин и чудно вкусен всякакъв друг рибок?
Отбелязвам си, че Крапец е още едно от местата, където знаят как да приготвят джента. Джентата изобщо не е претенциозен коктейл (50% джин, 50% мента и лед в отделна чашка; някои слагат лимон за вкус, но ако се прекали, става гадно; гадно става и ако джинът и ментата не са точно 1 към 1). Но на много места ме питат най-подробно, преди да се съгласят. Да не говорим, че на много места не го знаят като “джента” и трябва да си кълча езика и да казвам “джин с мента”. Все пак джента ми правиха във въпросните две заведения, “Журнал” и “Бриз” - в механата на една вила бях поръчал, но първия път ми донесоха “погрешка” мента с водка, а вторият път не беше вкусна, явно съотношението не е било 1 към 1. Интересното е, че ментата отделно е неприятно за мен питие, джин отделно също не понасям. Мента във всякакви комбинации “1 към 1” става, универсална съставка е - върви и с водка, и с ракия, дори и с всякакви безалкохолни и т.н. Джинът пък е много капризен за смесване - на пръстите на едната ръка мога да изброя коктейлите с джин, които си заслужават. Но комбинацията с мента е уникална! Това питие може да разхлажда в най-топлите дни и да сгрява в най-студените. И е вкусно - сладостта на ментата и парфюмът на джина се неутрализират взаимно. И особено за жегите една малка джента (тоест 100мл общо определено е много по-приятно нещо от няколко бири.

Толкова за заведенията в Крапец. Имам много впечатления, но нека не досаждам
Следващия път ще ви разкажа за морето и плажовете. Дотогава ще подготвя част от снимките. Кръчмите не съм ги снимал и тази статия си е ок без снимки. Но морето е прекрасно и поне един-два кадъра може да излязат добри за показване.
После пък ще разкажа за някои случки там и за общото ми впечатление. За усещането ми за Крапец и “Къмпинга”, повлияно от видяното сега и от детските ми спомени. И най-вече повлияно от силната ми надежда това място на север да се запази горе-долу каквото е и каквото е било дълги години наред. Затова пак ви казвам - ходете там с малки компании и рядко. Пестете Крапец, за да има за по-дълго