Събитието ще се проведе от 20 септември до 10 октомври 2025 г. и е организирано от Клуб по пешеходен туризъм „Нови Хоризонти“, Сдружение „Черноморски път“, Велоклуб „Устрем“ и ТД „Родни Балкани“.

Маршрутът ще обхване приблизително 555 километра по крайбрежни горски, полски и плажни пътеки, преминавайки през десетки живописни кътчета на българското и румънското Черноморие.

Ключовите спирки по „Черноморски път“ от Констанца до Резово:

• Констанца – най-големият румънски черноморски град, със старинно пристанище и богата история, датираща от античността.
• Вама Веке – култово селище, известно с артистичния си дух и плажната си култура.
• Дуранкулашко езеро – природен резерват и важен орнитоложки обект, с останки от неолитен некропол.
• Крапец – тихо морско селце с безкрайни пясъчни ивици, където на 22 септември участниците ще приключат един от най-живописните етапи. Селото предлага богат избор от места за настаняване – къщи за гости, вили, хотели и къмпинги, които могат да се разгледат на krapets.com.
• Камен бряг и Яйлата – съчетание от диви скали, пещери и древни археологически находки.
• Нос Калиакра – символа на Северното Черноморие с впечатляващи панорами и легенди.
• Балчик – белият град с Двореца на румънската кралица и Ботаническата градина.
• Нос Емине – естествената граница между Северното и Южното Черноморие.
• Несебър – Старият град, включен в списъка на ЮНЕСКО, с уникална атмосфера.
• Ропотамо и Бегликташ – съчетание на река, гора и скални светилища.
• Резово – последната точка от маршрута, малко селце на границата с Турция, известно с дивата си природа.

За кого е подходящ похода по „Черноморски път“

Програмата е предвидена за напреднали туристи над 16 години, с възможност за включване в целия 20-дневен преход или в по-кратки маршрути от 7 или 13 дни. Среднодневната дистанция е около 28 км, а среднодневна денивелация: +431 м / -431 м; – очаква се нормален ход при леко, но стегнато темпо.

Практическа информация

• 📅 Период: 20.09 – 10.10.2025
• 📍 Ключов момент: Пристигане в Крапец – 22.09.2025
• 🏠 Настаняване: къщи за гости, къмпинги и хотели, с опция за храна на място.
• ℹ️ Повече информация и всички етапи по дни може да намерите на страницата на събитието: https://www.facebook.com/events/1142658871254305 или на https://www.facebook.com/blacksearoute
• 📝 Регистрация: до 10.09.2025 г., местата са ограничени.

Карта на „Черноморски път“ от Констанца до Резово

Мариян Жечев изтъкна проблема с плажа в село Крапец – „Крапец-север“. Пътят, използван от години, не е картиран, а плажът е достъпен само посредством него. Освен къмпингуващите, има и гости, настанени в стаите за гости, които трябва да паркират автомобилите си и да извървят около 2-3 километра. Жечев очаква, че плажът ще бъде разделен на зона за сиви дюни и зона за бели дюни. Той предложи, че пътят може да бъде нанесен в картите, ограден и да реши проблема достъпа до плажа в Крапец.

Дивото къмпингуване като форма на туризъм предизвиква проблеми с отпадъците. Мариян Жечев обясни, че туристите не са виновни за това, тъй като често са отговорни и носят отпадъците си до контейнерите. Въпреки това, проблемите възникват оттук нататък. Община Шабла събира отпадъците и ги извозва до депо, където се отделят, след което се пренасят до село Стожер. Жителите на Шабла плащат такса „смет“ за тези услуги. Това е начинът, по който общината се справя с проблема на отпадъците, според Мариян Жечев.

За съжаление и през 2022 на се очаква да видим плажни чадъри и спасители на плажовете край Крапец, като всички от тях са в списъка на министерството – „Крапец – север”, „Крапец – централен”, „Крапец – юг”.

Неохраняеми остават и по голямата част от плажовете на съседните Дуранкулак и къмпинг Шабла, а именно Дуранкулак – север 1”, „Дуранкулак – север 2”, „Космос”, „Дуранкулак – езеро”, „Шабла”, „Добруджа – север 1 и Добруджа – север 2”, и част от „Добруджа – юг”.

Според него кемперите и каравани рушат дюните в защитени територии, а туристите произвеждат тонове отпадъци, като замърсяват последните кътчета природа по Северното черноморие, опазена от бетона. Ути и местната власт настояват час по-скоро да се приеме Наредбата, която трябваше да регламентира свободното къмпингуване още преди три години.

Ето и репортажа на БНТ по въпроса за дивото къмпингуване от плажовете край Крапец

За Ути плажовете от Шабла до границата ни с Румъния са последната „обетована земя“, в която можеш да се порадваш на чиста, незасегната от презастрояване природа. Затова решава да заведе семейството си там, където могат да се насладят не само на морето, но и на защитените растителни и птичи видове.

„И като видях в какво се е превърнала – в какво сметище, бунище, бежански лагер, миазма на цивилизацията! Представяте ли си – това са хиляди автомобили, хора, палатки, каравани, които правейки малката далаверка да не плащат квартири, отиват и окупират брега! Те го завземат, унищожават, смачкват! Държавата е тази, която трябва да се намеси активно, безапелационно, за да могат да бъдат съхранени тези неща, да могат да ги видят децата“, смята Ути Бъчваров.

Плажът на Крапец попада в защитена зона по Натура 2000, но това не пречи на свободно къмпингуващите да превземат територията му.

„Те са супер екипирани – с едни мощни джипове се отива на самия бряг: дюната е унищожена, летят АТВ-та. Така популярните батки с ланци и с татуировки, има кемпери и за по 200 000 – 300 000 лв. отпред, просто защото никой не въвежда никакви правила. Местната власт по никакъв начин няма никакви лостове да реагира срещу това тотално безобразие“, каза още Бъчваров.

Петър Георгиев идва тук от дете заради прекрасния морски пейзаж, който не се е променил за разлика от брега.

„Караваните със сигурност се увеличиха в сравнение с преди и също боклуците се увеличиха“, коментира той.

Младежът отговаря и на риторичния въпрос на Ути:

„Къде ходят по малка, средна и голяма нужда тези 3000 – 4000 човека, а? Къде си изливат помията от котлоните?“

„Тоалетни тук не съм виждал да има“, бе отговорът на Петър.

„Това е бежански лагер, в който е готов да цъфне някаква зараза“, каза още Ути.

Около 100 000 лв. годишно са разходите на община Шабла за събиране и извозване на сметта от плажовете.

„По график в град Шабла обслужването през летния сезон е 6 пъти месечно, като за плажовете – там е непрекъснато и непрекъснато се генерират отпадъци. Всеки ден извозва колата, но веднага след като контейнерите бъдат почистени – два часа след това те отново са пълни“, обясни екологът на общината Галя Камберова.

Реално жителите на общината плащат за сметта на гостите. Компенсация няма, нито пък контрол над туристите. Затова от местната власт настояват по-скоро да бъде приета наредбата за регламентирано свободно къмпингуване.

„Хубава или лоша, ние очакваме тази наредба да влезе в сила, макар че този сезон свърши“, допълни Камберова.

Не всички любители на свободните биваци обаче са съгласни да бъде въведен регламент.

„Защото дивото къмпингуване е като демокрацията – това е осъзната отговорност – или можеш да я поемеш, или не можеш. Само със забрани в България няма как да стане, трябва и контрол“, смята Ростислава Драгомирова.

В действителност на плажа, където Ростислава е отседнала, край фара на Шабла, не откриваме и следа от безразборно изхвърлени отпадъци, независимо, че са организирани два лагера. Това впечатлява и Татяна Шпа от Украйна. Жената обикаля със съпруга си Балканите и е неприятно изненадана от гръцките плажове.

„Всички пристигат с автомобили: идват, къпят се, хранят се и си заминават, а след тях остават бутилки и опаковки. Тук не съм видяла такова нещо. Ние също прибираме своите отпадъци и ги отнасяме със себе си, никога не ги оставяме“, сподели тя.

Обнадеждени, че все пак отговорните хора надделяват, попадаме на друг контраст: диво къмпингуващи са ни оставили „незабравим спомен“ – счупено странично огледало на автомобила на екипа ни.

Дружеството обаче продължава да се разпорежда на плажа, без да има каквото и да е правно основание за това. Наемателят на плажа отказва да подпише протокол за предаването му и да преустанови всякакви дейности и услуги.

Към момента той продължава да ползва преместваеми обекти тук и предлага плажни принадлежности, от които събира приходи.

Министерството на туризма сезира съда и прокуратурата за самоуправство. Ведомството междувременно обяви търг за нов наемател, по който има спечелил кандидат.

Старият наемател обжалва процедурата и заповедта, че плажът е охраняем. По казуса се чака решение на съда от първа инстанция. Министерството информира за случая и областния управител на Добрич за предприемане на действия по компетентност по изземане на плажа, който е изключителна държавна собственост.

Междувременно министерството на туризма направи проверка на плажа „Крапец-север“ и сезира Министерството на вътрешните работи за масово нарушаване на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Десетки автомобили са паркирали върху дюни и останалата част на плажа, както и в района, което е административно нарушение по ЗУЧК. Органите на реда трябва да проверят на място фактите и да наложат съответните санкции на нарушителите, съобщават от Министерството на туризма.